* * *

Жена ми слуша странните ми строфи.

Тя никога не ще ме наскърби.

Усмихва се от своите окови,

защото ме обича може би.

Понякога си мисля, че ме мрази.

Че аз съм й избирал участта.

Че заедно с високите ми фрази

ще литне като облаче и тя.

Но там ще има някой друг мъчител,

там някой друг надуто ще чете.

Защо ли тайно мразят ни жените,

защо ли тайно ни обичат те.

Жена ми примирено гледа в мене,

но примирението не личи.

И разумът понякога е тленен.

И любовта понявга е с очи.