Николай Заяков

Поезия

Несретно

5.00(1 гласа)

Поезия

Черно

5.00(1 гласа)

Поезия

Орисано

5.00(1 гласа)

Поезия

От кибритената стая гледам...

5.00(1 гласа)

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(508 гласа)

Виж още

* * *

4.96   (192 гласа)

Жена ми слуша странните ми строфи.

Тя никога не ще ме наскърби.

Усмихва се от своите окови,

защото ме обича може би.

 

Понякога си мисля, че ме мрази.

Че аз съм й избирал участта.

Че заедно с високите ми фрази

ще литне като облаче и тя.

 

Но там ще има някой друг мъчител,

там някой друг надуто ще чете.

Защо ли тайно мразят ни жените,

защо ли тайно ни обичат те.

 

Жена ми примирено гледа в мене,

но примирението не личи.

И разумът понякога е тленен.

И любовта понявга е с очи.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020