Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(805 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3503 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1406 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(392 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Поезия

Механа

4.92(606 гласа)

Виж още

* * *

4.95   (1186 гласа)

Път, по който никой не минава.

Път, съвсем на края на света.

Тук се влачи земната ни слава,

тука кацна нашата мечта.

 

Може би за някого сме смешни,

много дребни може би сме с теб.

Може би за темповете днешни

нашето не е изобщо темп.

 

Но какво да правим. Трябва някой

да остане някъде встрани,

да изпусне всичките си влакове,

всички неприятни новини.

 

Трябва да изтрие паметта си,

отначало да започне пак.

Умният е винаги украса

в свитата на някакъв глупак.

 

Направи се, че не виждаш. Трябва

просто да прескочим този век.

Другите се мъчат зарад хляба,

а пък ти – защото си човек.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020