Когато в непресторен час
Камбаните на спомена запеят
В кръвта, обучена от нас,
да си кротува и немее,
изпуква яростен въпрос,
като гънка по гърба на листа –
да приема изкушението на Ева
или реброто на Адам.
На стола в този свят протрит
седиш. Но жив ли си, не знаеш.
Сълзата на лицето ти гори
и молиш се докрай да не угасне.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.