Да се тревожим ли, че мрат
с корените класовете,
че зрее в земната им плът
загадката на ветровете?
И да тъжим ли, че звезда
над къщата е спряла –
като мъдрец сред самота
и като скитник в роба бяла?
Да опростим ли този вятър,
фучащ из двора ни без време?
На билото ключът е провесен
И дядо от небето ще го вземе.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.