В утрото на мрака

В утрото на мрака –

Шест часа след пладне,

когато пак се ражда

луната и се плези,

когато извървян е

пътят до реката,

пътят до скалите,

пътят до пътя…

Тогава ще приседна

и с кост от тъмна сврака

ще пробода душата си,

и мислите си,

и ще приседна на скалите

като пред лист за стихове …

Задъхано ще пиша

със спомени пропита,

ще пиша по реката,

ще пиша по скалите,

ще пиша аз по пътя.

В утрото на мрака

Ще тръгне синьо времето,

ще влезе в градината,

и в пъпките на сливата,

и в пъпките на дряна,

и в пъпките на вятъра,

и само охлювът до мене

ще пълзи

и няма да узнае,

че е кръгло времето…

Вече всеки си избра държава,

събрат, дете,

адресна регистрация,

и само пеперудите останаха

да се скитат из цветята.

В утрото на мрака

всъщност никого не чакам,

а се пробождам с въпроси

и изписвам с поглед думи..

Така до утрото на утринта,

до осем!

Когато ще ми писне

от звездите албиноси.

Тогава идва облакът

и от него ще си взема

мъглите на дъха си.