Жени Щерева

Поезия

Старият лодкар

4.96(24 гласа)

Поезия

Армагедон

4.89(27 гласа)

Поезия

Вино с дъх на младост

4.79(24 гласа)

Поезия

Тогава

4.78(27 гласа)

Виж още

Бръшлян и лоза

5.00   (27 гласа)
Като вържеш бръшляна за спящата още лоза
и лъчите порежат на зимата белите вени –
утринта ще събуди с онази небесна сълза

всички боси кокичета, чакащи своето време.


И ще тръгнат мъжете, нарамили нова торба,
да посрещат началото в сладките капчици вино.
А жените замесили питите хляб у дома,

ще се кръстят смирени, ще пазят огнището живо.


Ще препускат сезони, ще вие лозата снага
към небесната вис, за да търси очите на Бога.
А бръшлянът до нея ще бди, както бди вечността

над света и над всички, повярвали в бъдното хора.


И тогава лъчите целуващи плод подир плод,
ще даряват с живота си всяко умиращо тяло.
И когато се пръсне от сладост последният грозд,
ще зачакаме сити поредното ново начало.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024