Вино с дъх на младост

Не ти отива този черен шал...
Обувките със равните подметки,
за тебе никога не бих избрал.
Лети, любов, над думи мимолетни,
над Чая, над липите с дъх на мед,
над утрото с подрязани лозници.
Плачи със тях, а февруари блед
след писъка ще се превърне в птица.
Пред теб ще хвърли своя зимен фрак,
ще се роди от всяка пъпка пламък.
Ще шепна дълго аз на твоя праг:
„Светът е свят, макар и не за двама!“
Макар порязал крехката лоза,
изсмуквайки от нея всеки спомен,
от тази болка идва сладостта

на зряло грозде с вкус греховен.

А ти, любов, попитай пролетта
за онзи вечновлюбен стар лозар,
в дълбоки бъчви скътал младостта,
но в теб отдавна себе си познал.