Жени Щерева

Поезия

Бръшлян и лоза

4.95(40 гласа)

Поезия

Старият лодкар

4.94(36 гласа)

Поезия

Армагедон

4.90(39 гласа)

Поезия

Вино с дъх на младост

4.86(36 гласа)

Виж още

Тогава

4.84   (38 гласа)
Когато ме измисли, бях сълза
изплакана от Еньовата буля.
Сега съм като самодива зла,

с тръпчива кожа, като късна дюля.


Когато ме измисли, бях луна
и вечер бдях над малките сираци.
Сега съм сън, а във съня – мъгла

дъха изпива на бездомни старци.


Когато ме измисли нямах име,
приех да ме наричаш „Светлина“.
Загубих се и пътя не намирах

и бавно се превърнах в тъмнина.


Когато ме измисли и разбра,
че се превръщам в неочакван враг –

прокле ме и ме хвърли на нощта...


Но чакам те да ме измислиш пак.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024