Жени Щерева

Поезия

Бръшлян и лоза

4.85(122 гласа)

Поезия

Старият лодкар

4.85(113 гласа)

Поезия

Вино с дъх на младост

4.82(114 гласа)

Поезия

Тогава

4.81(114 гласа)

Виж още

Армагедон

4.83   (117 гласа)
Настана на земята време страшно
и гърчим се в безумна слепота,
бушуваме в телата, но е тясно,

когато си затворен за света.


Надига се свирепа, люта врява,
все търсим ябълката, но къде,
къде ли е змията, щом ни трябва,

на всеки хапчица да подаде.


Дойде веднъж змията да ни храни,
отекна под небето страшен вой –
душите ни са голи и надрани,

надрани са от чужди и от свои.


Разлагат се до костите месата,
към Бога всичко живо пропищя,
единствено доволна е змията,

че стори ни каквото обеща...


Смирено пак изричаме молитва
и крием самотата си в нощта...
Как искам в мен животът да не стихва,
но сляпа да съм, Боже, за света!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025