Обещаващ белетристичен дебют

В днешните книгоиздателски условия всеки пишещ има възможността свободно да събере и издаде своите написани текстове в книга. А, когато за него тя е първа, вълнението и колебливите въпроси: „дали има качества,струва ли си, как ще бъде посрещната от читателите?“ са естествени и разбираеми. За мен, при Атанас Пирянков, отговорът на първите два въпроса е положителен. Да, заслужавало си е да издаде своя първи белетристичен сборник „Разходка из времето“

Обикновено авторите –дебютанти предварително са поосветили творческия си „аз“ чрез отделни публикации на свои текстове в различни знайни и по-малко знайни литературни сайтове или пък в приятелското обкръжение на вездесъщия Фейсбук.

Любопитното /пък и показателно донякъде/ е, че такива изяви при Атанас Пирянков липсват. И в неговия случай, смятам, че това се оказва не минус, а плюс. Защото показват неговата търпеливост и осъзнато желание първо да натрупа житейски и мисловен опит, да осмисли видяното и чутото, да търси свой поглед и начин на изразяване – едни от качествата, необходими за писане на проза.

„Разходка из времето“ е съставена от 13 различни по обем разказа и една повест. Както показва и самото заглавие, героите са наши съвременници, основното място на действие е българската действителност през последните двайсетина години.

В авторския предговор Атанас Пирянков открито заявява предпочитанията си към автентичното. Този подход – да се тръгне от житейската автентичност е „нож с две остриета“. От една страна той придава истинност на разказваното, но от друга – риск то да не може да бъде надмогнато, да си остане на нивото на очерка, без да се извиси до художественото обобщение и послание. За радост, Атанас Пирянков е избегнал този риск, текстовете му носят и имат художествено звучене.

В историите, които разказва, основната проблематика произтича от въпросите към които не е безразлично съзнанието на нито един интелигентен българин през последните 25 години – пълен ли е разпада на ценностната система, разширяват ли се проявите на злото за сметка на доброто, кои са жалоните, маркиращи личностната душевна и социална хармоничност?

Това най-ярко е разкрито в повестта „Биячът“. Чрез разказ за един кратък период /юношеството и ранните младежки години/ от живота на главния герой се търсят множеството възможни отговори на горните въпроси. Биячът е имал болезнено детство в бедно и нездраво семейство. От там тръгва и първият му подтик по-нататък да търси собствената си социална персонификация и реализация чрез средствата на агресията и физическите си преимущества. Ала дълбоко законспирираните му и съзнателно подтискани чувствителност и чувство за справедливост постепенно започват да му подават „червени сигнали“ – това ли е истинският път? Умело вплетената в сюжета любовна нишка –появата на любима девойка, учестява тези сигнали.

Повестта не завършва със сладникав хепиенд. Напротив – все още объркан и раздвоен, неизживял пълен кат