Питам се, майко,
дали ме позна,
когато погледна водата в лицето,
видя ли, когато в дланта се разля
лъча, отразен от лика на небето?
Пребродих я,
майко, земята надлъж
и търсех навсякъде само надежда,
да зърна, очаквах, пред мен изведнъж
да видя водата лицето да свежда.
Тичах пред изгрева
боса, сама,
не исках лъчите му да ме достигат,
с години аз бродих по тази земя,
и търсех ли, търсех надежда. Напразно!
А чаках те пак да прогледнеш насън
и пак да помислиш за всичко, което
краде се в света и изчезва отвъд,
пред погледа сляп и невеж на човека.
Аз питам се,
майко, дали я разбра
ти страшната истина в тази вселена -
водата с мечта по света се разля,
лицето ѝ пак
към тебе поема…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.