Ще кацна в сънища безлунни,
босонога, ала тъмна като нощ,
ще стрелна поглед чуден
в сянката, изпълнена от мощ,
която се показва в огледало -
кръгло като твоето лице,
без миг от сън да е видяло,
но приласкано в две ръце.
Стои си огледалото, стои,
чака да те види теб,
клоните навън са се превили
под нечий странен силует.
Кой ли? Чудя се, не зная.
Крило от птица виждам из нощта...
Огледалото говори, чуй го!
Огледалото не пита, свети
в тъмното, когато
злото е на прага...
Но знай - до тебе ще застана,
и в моите очи ще отразя
крилото ти.
И вече ще престанеш
да търсиш огледалото
в нощта...
23 май 2024 г.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.