А колко от смеха ни ще остане
по стрехите?
Помислихме си лятото, и то изтече...
На минути и на срички.
Само обичта ни ще остане
да разрежда въздуха на зимата.
И да ни спасява
минута след минута,
ден по ден.
Но дали ще ни спаси тя,
нас, безкрайните?
Толкова далеч ще е морето,
че любовта му ще е кратичко
стихотворение –
крило на чайка.
И ще търсим в крехкото крило
на спомена за лятото
да ни драскат в дрехите
онези песъчинки…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.