Миглена Георгиева

Поезия

Научи ме, Господи!...

4.88(694 гласа)

Поезия

Ние, незабележимите…

4.64(25 гласа)

Поезия

Простота

4.59(22 гласа)

Поезия

Спасението мое днес е тихо

4.59(22 гласа)

Поезия

Палто за зимата…

4.57(28 гласа)

Поезия

Упование ни...

4.52(21 гласа)

Виж още

Из "Море без име"

След лятото…

4.40   (15 гласа)

А колко от смеха ни ще остане

по стрехите?

Помислихме си лятото, и то изтече...

На минути и на срички.

Само обичта ни ще остане

да разрежда въздуха на зимата.

И да ни спасява

минута след минута,

ден по ден.

Но дали ще ни спаси тя,

нас, безкрайните?

Толкова далеч ще е морето,

че любовта му ще е кратичко

стихотворение –

крило на чайка.

И ще търсим в крехкото крило

на спомена за лятото

да ни драскат в дрехите

 

онези песъчинки…

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025