Отвъд времето

1.

2 април 2024 година, 14:13

Заведението беше сравнително празно за топъл априлски ден. Може би защото беше делник. Във всеки случай, на Лидия ѝ беше добре дошло. За Рут не беше съвсем сигурна- все пак най-добрата ѝ приятелка обичаше да е сред много хора.

Двете си бяха избрали една от външните маси в кафенето. Приятелката на Лидия беше с гръб към слънцето, което придаваше на черната ѝ коса тъмносин оттенък. От барчето се чуваше приятна музика. Изобщо самото място създаваше на Лидия чувство на уют, почти като в собствения ѝ дом.

- И това чучело си има нов. Представяш ли си?! Има някой, който я е взел тая! - Рут се възмущаваше от една съученичка, която сменяше гаджетата си като носни кърпички. Винаги се разделяше с тях, защото " губи чувства" по нейни думи.

- После егото ѝ стига до тавана. Щом има глупаци да ѝ го вдигат, така е. - продължаваше да се ядосва приятелката ѝ, а в тъмно кафявите ѝ очи се четеше презрение.

Всичко беше прекрасно. Намираше се в любимото си кафене, пиеше любимия си сок, обсъждаше хора с най-добрата си приятелка в топъл пролетен ден ....

Лидия се стараеше да запомня такива моменти и чувството, което създаваха у нея. Заключваше ги дълбоко в съзнанието си и ги изкарваше, когато има нужда да си спомни нещо хубаво.

- Фалко щеше да оцени такива моменти - неволно изказа мисълта си на глас. Рут направи странна гримаса

- Оф, пак ли се сети за този? Не заслужава да го мислиш. Уж си бяхте близки, а той се премести в друг град и нищо не ти каза.

" Не е в друг град. Мъртъв е."- обади се тихо онова гласче в главата ѝ. То се появи след смъртта на Фалко и постоянно искаше да каже цялата истина - за пътуващите във времето, за пазителите, за бунтовниците....

" Мъртъв е заради мен".- продължи мисълта си - " И е погребан някъде в своето време , а аз никога няма да мога да посетя гроба му ". За момент си представи как изрича всичко на глас , а приятелката ѝ я гледа, изпаднала в шок. Но разбира се, не го направи. Вместо това се усмихна леко и каза :

- Права си, дори не знам защо още го мисля. Все пак се случи преди около 2 години.

Известно време двете мълчаха и пиеха соковете си . Накрая Рут наруши неловката тишина.

- Отивам до тоалетната .- съобщи и стана от мястото си. Лидия кимна вяло .

Точно когато надигна чашата, за да отпие , усети силна болка в корема. Стисна очи, а щом ги отвори, не можеше да повярва какво вижда. Хора ( най- вероятно нейни връстници) се разхождаха с айподи . Не ги огледа по-внимателно, защото друго привлече вниманието ѝ. Влезе вътре, за да види по-добре. Плазмения телевизор излъчваше реклама на бонбони в малко бебешко шише. Лидия знаеше за някои реклами и времето, в което са се излъчвали. Изпита чувство на дежавю.И това сложи край на съмненията ѝ. Наистина се бе озовала в миналото и по-точно, началото на този век. И преди се беше случвало, но като че ли отнемаше повече време. А този път стана за някакви секу