Отвъд времето

с дълги гъсти мигли......Но най-вече излъчването. Спокойно и уверено,  с ослепителна   и чистосърдечна усмивка, в която имаше само топлина. Но според личния опит на Лидия, зад тази фасада се криеха изкусни манипулатори. Първия за който се сети, беше Кай. При спомена за него усети болезнено пробождане и силно чувство за вина. А втория, за когото се сети.......За него дори не трябваше да мисли. Мразеше се за това, по-силно отколкото за всичко друго.

Но непознатият  приличаше външно на Кай и имаше същото излъчване. Това беше истински важно. След като влезе и си намери маса , непознатия се запъти към тоалетната.  Лидия несъзнателно се обърна към майка си, която скочи от мястото си, а приятелите  ѝ бяха твърде увлечени в разговори за да забележат.Тя последва непознатия, а погледа ѝ хвърляше гневни искри. И докато  вниманието на Лидия бе привлечено от любопитство , то за нея имаше коренно различна причина. За нея беше лично. Щом непознатия чу бързите ѝ крачки, се обърна косо към нея и усмивката му изчезна, заменена от отвратена гримаса.

 –Мислиш се за много умен, а ? Този път няма да ми избягаш.– изфуча майката на Лидия. Вече обаче имаше зрители, сред които приятелите  ѝ . И въпреки че я гледаха с поглед казващ  Моля те, не го прави не направиха нищо за да я спрат.

 –Пак ли ти, мамка му!– отговори той с искрена неприязън. Гневното момиче скочи към непознатия и точно когато той се приготви да ѝ отвърне, Лидия я проряза познатата силна болка в корема. Инстинктивно затвори очи, а последното което чу бяха гласове на хора, ,които най- вероятно се бяха събрали  около майка ѝ и непознатия.

                                             

 2 април 2024 година, 14:27

 

 Когато отвори очи , беше  отново в настоящето, на съвсем същото място на което се беше заковала през почти целия си скок в миналото. След като  объркването и странното чувство на познанство към момчето с вълчите очи отминаха, в главата на Лидия постепенно  започваха да възникват въпрос след въпрос. Кой беше непознатия? Защо толкова приличаше на Кай? Откъде познаваше майка ѝ? Защо се мразеха толкова?  Майка ѝ каза, че ѝ е избягал, но от какво? И защо, по дяволите, му бе скочила на бой? Според Лидия се познаваха , съответно и мразеха, от много време. Реално нямаше сериозна причина да смята така, освен интуицията си. А тя рядко я подвеждаше.

–Ехо, Лиди – Можеше да пита баща си.  Щеше да го попита за майка си на нейната възраст. Така да в хода на разговора да стигнат до приятелите в ѝ  гимназията  , а после и враговете.

 По този начин нямаше да съ