Отвъд времето

 –Земята вика Лидия.– Рут щракна с пръсти пред лицето на момичето, което я върна обратно в реалността. Изпита благодарност към най-добрата си приятелка. Сякаш тя усещаше нежеланието на Лидия да остава насаме с мислите си за дълго време . Още преди повече от година, когато се видяха на 16-ия рожден ден на Лидия. Оттогава щом  мрачните мисли за случилото се с бунтовниците и приятелите ѝ  започваха да я  обземат, Рут   винаги казваше нещо, с което да я  разсее. Често си го мислеше, но приятелката ѝ и баща ѝ  бяха връзката с нормалния свят, който  до някаква степен беше и  по-добрия.

–Лиди, какво ти става?– гласът на Рут звучеше  истински разтревожено, което се случваше много рядко.  Дори разтресе раменете ѝ. Този път Лидия  ѝ  отговори.

–Нищо ми няма. Просто се забави и исках да проверя дали не е възникнал някакъв проблем.– така или иначе не можеше да каже истината, но щеше да е по-лесно да каже ,че ѝ се е приходило до тоалетна.

– Забавих се защото имаше опашка.  Много хора, малко тоалетни.Но това не е важно.– момичето махна пренебрежително с ръка . Настана неловко мълчание. Явно и двете не знаеха какво да кажат .

–  Лиди, искаш ли да си ходим вече? – предложи Рут. По принцип Лидия би отказала такова внезапно предложение, особено след като предварително си беше планирала да прекара следобеда в кафенето, но точно сега не ѝ беше до спорове. Пък и щеше да се прибере вкъщи и да изпълни намеренията си.

– Да, би било добре – не се сдържа и отправи широка усмивка на приятелката си. Нейната добра и разбираща приятелка, която лъжеше безсрамно откакто станаха приятелки . – Плащаме сметката, взимаме си нещата и тръгваме.– Рут въздъхна облекчено и двете се отправиха към масата си.

А на Лидия ѝ предстоеше да проведе важен разговор, за който се молеше да мине добре.