Прииждам тиха като вятъра
и лека точно като него,
избягала далеч от блясъка,
откликнала на древно ехо.
В устрема си смело ще политна
и далечни светове ще зърна.
На вселената брега ще стигна,
като летен бриз ще се завърна.
Прииждам тиха като вятъра
и нежна точно като него.
Подклаждам с мека ласка пламъка,
а после губя се безследно.
Искрица малка е достатъчна
пожар масивен да подпаля.
С всеки вихър по-загадъчна,
с всеки дъх - изпепелявам.
Прииждам тиха като вятъра
и чезна точно като него.
Завесата се спуска в театъра
след аплодиране последно.
Отивам си безмълвно шепнеща,
невидима за погледа разсеян.
Утихнала като камина гаснеща,
като вятър с дъх на сбогоми осеян.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.