Животът се изплъзва между пръстите ми
и аз потъвам вместо да го уловя отново -
дланта ми адски е изтръпнала,
от света съм се отдръпнала.
А душата ми се дави във отрова.
В отражението мътно усмихва се дете.
Аз ли съм това или е някой друг?
Кога промяната настъпи,
кога Доброто без война отстъпи -
отговорът е навсякъде, но не и тук.
Лутам се безбрежна между двата свята.
Избор да направя късно ли ще е сега?
В тебе себе си изгубих,
и те мразих, и се влюбих.
Толкова сама се чувствам, а не съм сама.
Докога ще се потапям в спомени лъжливи,
в илюзиите на това, което исках да си ти?
А някога щастлива бях,
смеех се и нежно пях,
докато не ме задавиха фалшивите мечти.
Заключена съм в угризения на вчерашното Аз,
но заедно с това зачерквам себе си и днес...
По-надолу все потъвам,
стъпало качвам, пак се спъвам,
от теб или от мен самата блика този стрес?
Ти казваше, че сме еднакви по души и по сърца.
Тогава моето сърце защо е под присъда?
Безкрайни упреци, вина, прошепвам ти едва:
„Себе си не мога с теб да бъда...“
Давя се безмълвна между две морета.
Изход да намеря късно ли ще е сега?
Миналото си припомням,
с глътка въздух се опомням -
преди да дойдеш ти Животът беше Свобода…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.