Своето крайбрежие тихо пресичам,
във всички животи сама.
Душата ми цветна на сиво обричам,
реките се вливат в една.
Самотния хълм ежедневно изкачвам
и връщам се плаха от там.
А мислех, че няма по-златно богатство
от това да си силен и сам.
Мистична гора е духът ми безкраен,
но питам, какво от това?
Ако няма с кого да споделям безкрая,
с кого да рисувам слова.
Морето бушува с емоции пъстри
и изплува идея една -
че най ще съм жива, и мила, и мъдра
с любима и сродна душа.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.