ТВОРЕЦ

Цветовете на твоята същност 

обагриха мрака в нощта ми. 

Разпознах под красивата външност 

душа, отхвърлила лъжи и драми.

Искрен, истински и чист, 

при мене връщаш се отново.

И сякаш пак съм празен лист, 

и сякаш всичко пак е ново.

Кой познава истинския Теб? 

Кой ли вижда цветовете ти?

Аз – щастливата – успях да счупя твоя лед 

и да слея световете ни.

Рисувай върху мен на воля, 

не бой се – давам ти се цяла;

но недей си тръгва, аз те моля - 

само с теб съм искрена и бяла…

Позволи да бъда твоето платно,

позволи да ме обагрят цветовете ти - 

нали и без това сме слети във едно

и сродни са сърцата и душите ни.

Недей унива, че не съм до теб - 

аз няма да си тръгна от портрета;

не забравяй – АЗ познавам истинския Теб 

и с радост ще творя редом до Твореца…