Просветна мъничка светулка
в мрачните мъгливи висини
и окичена с пламтяща обич,
засенчи хиляди звезди.
Избра да кацне тук на мене
и озари неясния ми път.
За миг стопира бързото ми време,
затвори ме в уютен кът.
Вълшебната светулка се усмихна
и засия във синя светлина.
А на мен ми иде от любов да литна -
да се грижа, да обичам, да творя...
Запази искрата си, светулко малка -
и щедро ме огрявай до зори.
Душата ти възвишена на ангел
и мен в светулка ще преобрази.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.