За пореден път държа в ръка перото
между моите вечни четири стени.
В главата ми - безкраен космос,
В сърцето гръмотевица кънти.
Не успях да свикна тука на Земята,
ефирна до безкрай е моята душа.
Едновременно съм долу във полята
и се рея в необятни небеса.
Смисълът - съкровище прикрито -
се превърна в ежедневна самоцел.
Закотви мислите ми във море открито,
заземи духа ми подивял и смел.
И пак сама в премеждие поредно,
изривам стар кивот, погребан във пръстта.
И прочитайки посланието бледно,
аз жертвам преходния миг за вечността.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.