АГНЕТА ВЪВ ВЪЛЧА КОЖА

Какъв ли ще ни е животът, 

ако нямаме и капчица тъга?

Дъждът на слънцето ще липсва, 

заедно да сътворят дъга.

Светлината жарко ще се спуска, 

ослепила нашите очи.

И бързо ще предпочетем сумрака 

пред жестоките лъчи.

Какво ли ще е да си вечно имащ, 

без да вложиш капка труд?

Ще продължиш нахално да си взимаш, 

незачитайки човека друг.

Ще загубиш смисъла веднага, 

а и радостта една -

а който силен труд полага, 

оценява своята храна.

Кой ли щеше да си,

ако всичко тук ти беше лесно?

За миг ще се порадваш

на съществувание чудесно.

Но после сам самичък

ще си дириш изпитание - 

а ако не го намериш,

ще си изработиш самонаказание.

Какви ли ще сме вътре, 

ако Бог не същестува?

Безморално племе

дето само граби и тършува. 

Примати без частичка нюх 

за лошо и добро, 

бездушевни твари,

тънещи във злато и сребро.

И въпреки че

до голяма степен сме такива,

душата вътре

ни е мила и благочестива. 

И под тежките ни пластове 

на егоизма и греха -

сме просто агнета,

навлекли козината тъмна на вълка...