Звука на телевизора усилил си до дупка,
реклами абсорбираш във захлас и с интерес.
А знаеше, че те облъчват,
и с промивни цели се излъчват -
но явно програмирането взело е превес.
С подсъзнание, удавено във символи на мрака,
потънало вовеки в материалното море,
харчиш да запълниш празнината,
да заровиш в пясъка вината,
на промоция купуваш килограми грехове.
Богатите за теб са стойностните хора,
за банкноти би продал и своята душа.
И няма място за изкуство
в консуматорското блудство -
няма място и за Божията чиста светлина.
Алчността за ОЩЕ се загнездва във дома ти
и неусетно се излюпва, хаос да сътвори.
И няма кой да ти помогне,
да покаже воля да й смогне,
а змията се прокрадва до децата ти дори.
Като тихи влакове стрели годините отлитат
и "ценните" предмети си загубват стойността.
А ти самотен си и беден,
с дух опразнен и повреден
и разбираш грешката си чак потъвайки в смъртта…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.