Начало на роман

Глава 1

52 часа по-рано

         Червено.

                   Червено.

                       Червено.

    Рубиненото сияние на омразата поглъща силуетите на тези, чиито погледи се спират върху мен. Не ги виня. В очите им съм напракник, който нахлува в главите им и се добира до най-съкровенните им чувства. Нюансите им се размиват в периферното ми зрение докато си проправям път през тълпата събрала се пред залата за тренировки. Слива се с идентичния цвят униформите ни, маркиращ ни като ненормативни - принадлежност на РУБИН.

    На рингът в центъра на стята двама мъже разменят ожесточени юмруци. По безразсъдните движения на по-ниския е видно за всеки, че е огорчен, но малцина, като мен, могат да разчетат точните му чувства и емоции. Те бушуват около него като буря – синкавите оттенъци на срама и несигурността се диплят покрай силуета му, почти недоловими, засенчени от огнено оранжевия цвят на гнева.

Когато поглеждам към опонента му, се смразявам.

       Няма нюанси.

   Гледката е необичайна. И изненадващо… успокояваща? Движенията му са пресметливи и премерени. Не изглежда гневен. По половинчатата му усмивка бих предположила, че дори е развеселен. Необяснимо е за мен защо емоциите му са недостъпни. Не за пръв път срещам подобен - безлик човек, но досега не съм имала възможността да се приближа толкова.

   Изкушавам се да се скрия в тълпата от червени тениски. Само пет минути. Пет минути, в които бих могла да изчезна преди тъмничарката ми - или както я нарича Маркъм, надзирателка - ме открие.

При мисълта през мен преминават тръпки.

      Той не търпи закъсненията. Не прощава неподчинение.

            Независимо от причината.

   Преглъщам любопитството си и продължавам.

        Не мога да изтърпя още едно наказани

1234… >>>