За хрониката в романа „Поражението” на Константин Илиев

са посочени определени цитати, за да затвърдят казаното;  и авторът на който нямаше за цел да напише осем страници, е замислен с идеята да акцентира върху други, по-неосезаеми пунктове, във връзка с тъканта на повествованието на романа „Поражението” и неговото значение. Този критически текст съвсем на финала си позволява да мисли заглавието на романа „Поражението” не толкова през историческата и фактологична оптика, колкото през принадлежността му към литературните и драматургичните текстове.

„Поражението” връща читателите към една от най-древните практики в театъра- маската на изненадата, предизвикана от неочакваната развръзка на събитията. А каква по-неочаквана развръзка от изумлението, което изпитва отделният зрител, след като сам е достигнал до определена истина, близка до реалността, наблюдавайки ситуациите в театралното представление? Маската като отражение на изражението на читателя в самия край на романа… Повторение на антично представление и две изражения- върху лицето на зрителя и върху лицето на актьора- взаимно отражение. Впоследствие маската на актьора гледа към пустошта, както и лицето на зрителя. Една кратка среща и време за размисъл.

Изводът е, че „Поражението”, освен всичко друго, е и един драматургичен роман, което всъщност заявява чрез своето заглавие. Това движение около и през драматургичното продължава в друга книга на К. Илиев, по-тясно свързана с пиесата „Великденско вино”, което вече е повод за друг размисъл и друг текст.

Думите на режисьора Леон Даниел, изказани по повод пиесите на К. Илиев са валидни и за „Поражението”. Константин Илиев е „Летописец на безвремието”.

Бележка на автора: Този текст в по-съкратен вариант беше представен на четене по повод 24 май под надслов „Българският роман през последните десет години”, проведено през 2012 година в  СУ „Св. Климент Охридски”.