Сега прозорците на други поколения светят

мето след 9-ти септември 1944 г. и „Покрай кадифето“ – „Както беше много черно, изведнъж стана много червено – пристигна Червената армия“ и времето на социализма – гротесковият разказ въпреки опонентите продължава. Без да преиграва, има своя посока – Яворов,  поетът на огромното българско малцинство, което  – дано – с поезията му да се увеличава.

    Никола Иванов завършва книгата си с избрани текстове от книгите на Иван Динков. Портретът е респектиращ и критикът е изпълнил мисията си. Тя е цяло творческо дело. А за суровия, нежния, далновидния, прозиращия, гневния, мълчаливия Иван Динков ще завърша с негов стих : „На крак, о, роби без крака!