Ела

да се въргаляме в кръвта на диви ягоди

аз ще ти запаля свещ, ти ще броиш зърна

жито

лапа срещу копито

комарчета скупчени в черна капка

увиснала от стипчивото коляно на виолетовия въздух –

трепкат жужат пъчат

пълните си с нектар кореми, ала

отрони ли се роякът, тогава

разтвори широко челюстта

приюти ги под езика

ти

да си им майката и бащата

аз да не бъда никой

ела елица цепеница на стиха

черната капка в млечната лига

ако и това не стига – пак

лапа срещу копито

козина кал стръв ниско

с вяра лапва душата шаран спуснатата гланцова нишка

тегли въдичарят

ягодова зорница