Митичният архетип на Орфей и трите рани

Човешките същества се нуждаят от наративни символи, които ни карат да се връщаме отново и отново към произхода на битието и битието в света. Съществото, което Хайдегер споменава. Едно от тези символични съмнения е митът за Орфей. Слизането му в подземния свят (κατάβασις или пътуването му отвъд) е заради любов. Неговият символ, Орфизмът, се закотвя в култа към две божества, които ни дефинират – Аполон и Дионис, които в своя дуализъм изплуват на повърхността, но които ни изискват в своята виталност. Орфей съчетава Аполон и Дионис в човечеството, но също и светлината и тъмнината, човешкото и божественото, светлината и сенките.

Въпреки всичко, митът за Орфей е един от митовете, които са останали най- незабелязани в по- голямата част от историята на човечеството, макар че от наша гледна точка той символизира в себе си трите велики думи, които определят нашето съществуване: любов, живот и смърт.

В едно свое кратко стихотворение, което ще бъде увековечено в международен план от певицата и автор на песни Джоан Байз, испанският поет Мигел Ернандес много просто казва:

Той пристига с три рани:
Тази на любовта,
Тази на смъртта,
Тази на живота.

С три болки той идва:
Тази на живота,
Тази на любовта,
Тази на смъртта.

С три болки съм аз:
Тази на живота,
Тази на смъртта,
Тази на любовта.

В мита за Орфей има три думи: любов, живот и смърт. В тези три думи сa големите въпроси, присъщи на човешкото същество, чрез които са вмъкнати други велики идеи, също свързани с Орфей: музиката, винаги асоциирана с поезията, изкуството, желанието за безсмъртие, сексуалността, жизнеността и възкресението, болката от изгубената любов, ролята на жените и животните…

Обаче на Орфей, според Платон, са присъщи и несъвършенства: неспособен е да умре, за да изживее любовта си с Евридика в подземния свят. Но всъщност той не иска любов в подземния свят, в телурична среда, а в живота. Той не разбира любовта в смъртта, а в живота.

От древни времена е известно, че музиката, която се олицетворява с Орфей, е смятана за съществена сила, способна да предпазва от болести и да издига човека до божественост, но също така и че е способна да го тласне към силите на злото, способна да успокоява бурите, да успокоява духовете на екипажа и че им вдъхва сили да победят страховитите сирени в приключението на аргонавтите.

Силата на музиката, свързана с поезията, с думите, разчупва границите на природата, успокоява животните, премества планини, променя течението на реките, преодолява границите между живота и смъртта.

Любовта към Евридика подтиква Орфей да посети ада, да забележи силата на смъртта, да се втурне в нея, но и желанието да я съзерцава го отвежда до там, че да не може да се наслади на любимата си в живота и да трябва да понесе огромни