Ураган ли

когато поутихна

открихме в разрушенията

кухина с гнездо

на оси, никоя не ужили никого

макар да махахме с ръце като ветро-

генератори, ничия кожа не се зачерви и

не сърбеше, следователно – не е било

или може би защото им принесохме

в жертва ябълка

къщата не беше наша – тяхна беше

но дори и да ги нямаше, какво е

къща, тревнолики? –

стени под ъгъл с похлупак отгоре

от кухото се носеше жълтото жужене

усилено и изкривено по

неведомите пътища на звука

да поговорим за акустиката и изкуството

щом няма за какво да се захванем тука

звукът е въздушна скулптура

понякога езикът с боязливо опипване повтаря

извивките на нейното нетрайно трайно тяло

езикът не знае – доволен език

ураганът скубе води

разхвърля кораби като листа

върху разярената коприна на океана

от два часа телефоните звънят

във внезапно опустелите помещения

никой не пие от свареното кафе

плод и насекомо впиват устни