У дома

Аз съм у дома, макар лешояди
на ято да идват над моята къща -
кръжат и с поглед свиреп я пробиват,
душата разкъсват и в мрак я превръщат.

Отдавна съм вкъщи - не спрях да се взирам
в небето протегнато нежно над мен.
И сякаш го няма масивния покрив -
с небето сме заедно в светлия ден.

Срещам се с яркото слънце и търся
благия поглед на влюбен до смърт.
Под него летя като малка светулка,
огряла единствено верния път.

Дори и мислите – лешояди свирепи,
жив да разкъсат топлия дом,
ще остана вкъщи, ще гледам небето -
в погледа негов е моят подслон.

2 окт. 2024 г.