ПРЕЗ ТЕСЕРАКТА

„Всеки човек, който прекарва живота си в наблюдение на другите, ослепява, когато обърне поглед към себе си. Когато получи възможност да поправи грешките, които е пренебрегнал, той неизбежно прави нови вместо това.“

Ако Мурад можеше да познае откъде идва Деврим, който отново се появи на входа на бекстейджа около пет минути след като напусна сцената в нощта на 17 август 1999 г., той несъмнено щеше да каже това. Когато обаче видя приятеля си, който изглеждаше много странно със слънчевите очила, засенчващи лицето му и черната му качулка, се усмихна и само можа да каже:

 - Какво е това?

Може би, ако не беше прекалил с алкохола онази вечер или не беше изтощен от часовете свирене на китара, той можеше да реагира по различен начин, но сегашното му възприятие за реалността, както на всички останали на сцената, беше твърде изкривено от комбинацията от замаяност с рева на музиката.

Деврим, залитайки от вратата зад кулисите към сцената, отиде при Онур и му каза нещо в ухото. От погледа на Онур Мурад видя, че той не можеше да разбере какво му се говори. Всичко, което можа да чуе, беше: „Обещай ми, че със сигурност ще дойдеш, нали?“ Той се канеше да приключи програмата и да разбере какво се случва, след като Деврим, който почти се влачеше към бекстейджа, мистериозно изчезна от сцената, и беше изненадан от най-големия шок, преживян в живота му.

- Има земетресение! - извика Хаял.

Мурад, който забързано се отправи към изходната врата с малкото останали клиенти и приятели в заведението, успя да се измъкне, но макар трусовете да приключиха, той все още не се беше съвзел