Из "Трябва". Трети откъс

Акацията приличаше

на пролуките във въздуха

на гласовете

пръски, блъскащи

утрото в одеждите на лудостта

прорязващи думите

от черен кристал

непрозрачен милиметров

парчета история

в невъзможната луминесценция

на време, пронизано с плът

разкъсано

от грубостта на хронологията

смачкано на прах

но все пак

натикано в корема

на една земя

непосредствена

понякога приличаше

на небесния пясък

акацията

на забравата