Моето голямо гръцко лято

Хелидония и пеларгос. Това са първите думи, които научих на гръцки. Лястовица и щъркел. Всяка година, точно на 15-ти август всички гръцки лястовици и щъркели вкупом  отлитат на юг. На 13-ти започват да се събират, отначало накацват в полето, приличат на бели преспи, които бавно се топят в жегата, после се вдигат един по един и започват да се вият на спирала, спиралата става все по-гъста на 14-ти август, а на 15-ти… Сбогом, до следващата пролет! Откъде знаят датата, не е ясно, календар ли имат, по какви знаци се ориентират, та още е толкова горещо, в разгара на лятото сме. Защо бързате, пернати клюнести божества, тук има толкова храна! Всичко наоколо е вода: езера, поречия, вирове с жаби, комари и полски мишоци. За къде сте се разбързали? Разказват, че в Египет ви убивали за удоволствие. Имало странна варварска мода да се стреля по щъркови ята. Стойте си тук, в тази благословена, гостоприемна земя, където ви обожават! А те, стегнати в своите черно-бели блейзъри, протягат шии и сякаш се наговарят: джф-джф-джжжф-джф-трак-трак-трак-чак-чак…

В Южна Тракия сме, в устието на Места, където реката се влива в Бяло море. Нестус потамос, както я наричат гърците. Значи това било южна Тракия, земята на юг от онова пусто Загоре, за което се пее в народните ни песни. Земята на раздялата. Тръгват овчари, косачи, аргати от нашите земи, пътуват, пролетуват и летуват, чак до късна есен тук. Думата аргатин все още се използва в Северна Гърция – това е наемник, работник, който е дошъл да спечели пари с много труд, нещо като гастербайтер, но не съвсем. Тази дума я знаят само гърците, работили в Германия. Та, връщат се аргатите, когато захладни, защото отвъд Родопите и Балкана ги очакват. Ако се случи да има лятна сватба или годеж, на мястото на младоженеца на трапезата в Котел, в Жеравна, Сливен, поставят неговия калпак, окичен с пендари и цветя. Той ще си дойде по Димитровден, през октомври, тогава ще започнат истинските пищни веселия. Дотогава обаче е тук, през девет не, но през две-три планини на юг. Като щъркелите. 

Благословената Тракия и Егнатия Одос, Виа Игнация или пътят на птиците – това е древен римски път. Днес е огромна магистрала, която свързва Александруполис със Солун, през Кавала. По нея пътуваме и ние, като птиците. Тук съвсем предвидливо никой не слага перки, вероятно заради ятата, защото ветрове духат, ей богу, но има само набучени фотоволтаици, сгушени между маслиновите горички. Впрочем, повечето фотоволтаици са по покривите на къщите, не хабят земята за това чудо, почти няма къща без волтаик, колектор и слънчев бойлер. Много еко, нали? И природата го насърчава.

Откъм гръцка страна плодородната земя е в изобилие, но се пести и полива. Разчертана е грижливо като гоблен и е засята с всичко, което може да ти дойде на ум: големи плантаци