сънувах наполовина изгнила ябълка
докосната от ръката на яростна смърт
и затишие, спотаено в зелената трева
ако бях птица или чифт криле
пролетяното от мен би била празнота
самотно дърво, което само за полетата си мисли
растяща сълза, преливаща от окото
може би е цяр това, което дъждът раздава
и от векове снове помежду ни
хладен повей, слизащ от облака в пръстта
гали всичко по лицата
сърцето ми сякаш не знае пътя за връщане
все повече се отдалечава от своето детство
и ако дърветата не пееха онази стара песен
щеше на добро да изтълкува съня ми времето
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.