тоналност „нева“

майка ти, преди да избере име за тебе 

изсуши розите, окачени на стената

с радост те отгледа в себе си така

както се отглеждат юли, август и летни следобеди

единственото й желание беше да има

една тоналност на земята

през колко градове минахме заедно,

израствайки с по година от континент в континент/на всеки континент

научихме как се живее в места без реки

как се изкачват върхове, как се утешава човек на сянка

научихме тъгата на чакащите есента

като весел панаир описахме в стиховете си света

просто толкова красиво би могло да бъде едно море

така усетихме доволството на дъжда, слял се с него

вярването обема в себе си всички времена,

колебанията на търсещите изхода

срещнахме растения, пиещи кръв

жълти треви, достигнали облаците

всички останки от пожарище

книги на еко-критическа тема

припомнихме си забравени езици

шотландски котки от застрашен вид

гледахме в същия документален филм

с баща ти, преди да избере име за тебе,

бяхме вървели с часове из един остров

с маслинови дървета, които си бяха там от сто години

между каменни къщи, чието ухание е забравено вече

минахме през един незнаен гроб

с изгаснали свещи до надгробната плоча

сякаш намерили рая изгубен

в уютната гръд на пръстта си спяха

хората, чиято съдба е история

а може би всяка смърт е изгнание само

светлината, извираща от сърцата ни

е дете, което ще препуска в цитрусовите градини

и ще напълни лятото със сънните си ръце

„нева - прошепнах сам на себе си,

нима животът не е, казах си, тази празнота