След войните

Ако оцелеем след войните, ще сме истински –
с кървящи белези, с целувки от куршуми;
Наместо падащи звезди в ума ни ще просветват изстрели
и капка кръв във всички погледи – ониксови или лазурни

Невидима ръка ще ни докосне преди тръгване,
под нейната милувка ще се поддадат страните ни
В надвисналата вечер над челата без разсъмване
изпитите лица сияят с хладно безразличие

Ще дойде времето да се разровим много надълбоко
и да разкрием корена, живеца, нерва;
Да бъдем искрени и голи до сурово
и да захвърлим кожата си като остаряла дреха

Тогава ще признаеме, че сме излъгани
и неспособни да се възгордеем, ала не отричаме,
че няма от какво да се срамуваме;
от век не помним как повтаряхме, че сме обичали

Навярно би ни отегчило безметежно бъдеще –
били сме дръзки милостта Му да сънуваме;
Преди разстрелите единствено сме коленичили
и няма сълзи на светец, които да ни излекуват

Не знам какво, но нещо липсва на душите ни –
парченце, недостигащо на всички пъзели
Понякога наистина сме там – където дишахме,
но все по-рядко се завръщаме като възкръснали…