На моите съграждани - арменците,
които дойдоха от Изток
Прехвърча сняг. Ухае на кафе.
По стария „Отец Паисий” стигам
до дом, във който сядат вековете
около масата и разговарят тихо.
Стоя и слушам техния език.
Върти се времето назад
и оживяват
лицата на великите предци.
Талант и смелост. Гордост и раздяла.
Разделят се арменците с дома.
Така е колко хиляди години...
Историята пишат все по път.
Кой знае още през какво ще минат.
Далеч в сърцето им белее планина.
Земята чака ги осиротяла
и крият страшни тайни опустелите села.
Замлъкнал е гласът на езерата.
Сега се вглеждам в тези езерни очи,
поели тъмнина и слънце, гняв и жажда
и разговарям с тях на техния език.
Това са светлите очи на моите приятели.
Това са думи с корени на древна вяра
и с блясъка на Старата Армения в следите,
които водят към свещена писменост
и към хачкари
със обич,
свързала децата и дедите.
Така живеят – с вдигнати глави
и с рамене, понесли грижите високо.
Ако поискам да погледна някого от тях,
аз ще обърна поглед в източна посока.
_________________________________________
* Ex oriente lux (лат.)- Светлината идва от изток
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.