Елена Диварова

Есе

Да мине царят

4.92(13 гласа)

Поезия

Болярската къща

4.87(200 гласа)

Поезия

Рамка на картина

4.80(5 гласа)

Поезия

Диагноза

4.75(4 гласа)

Виж още

Ex oriente lux *

4.84   (139 гласа)

На моите съграждани -  арменците,

които дойдоха от Изток

 

Прехвърча сняг. Ухае на кафе.

По стария „Отец Паисий” стигам

до дом, във който сядат вековете

около масата и разговарят тихо.

 

Стоя и слушам техния език.

Върти се времето назад

и оживяват

лицата на великите предци.

Талант и смелост. Гордост и раздяла.

 

Разделят се арменците с дома.

Така е колко хиляди години...

Историята пишат все по път.

Кой знае още през какво ще минат.

 

Далеч в сърцето им белее планина.

Земята чака ги осиротяла

и крият страшни тайни опустелите села.

Замлъкнал е гласът на езерата.

 

Сега се вглеждам в тези езерни очи,

поели тъмнина и слънце, гняв и жажда

и разговарям с тях на техния език.

Това са светлите очи на моите приятели.

 

Това са думи с корени на древна вяра

и с блясъка на Старата Армения в следите,

които водят към свещена писменост

и към хачкари

със обич,

свързала децата и дедите.

 

Така живеят – с вдигнати глави

и с рамене, понесли грижите високо.

Ако поискам да погледна някого от тях,

аз ще обърна поглед в източна посока.

 

 

_________________________________________

* Ex oriente lux (лат.)- Светлината идва от изток

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022