Ex oriente lux *

На моите съграждани -  арменците,

които дойдоха от Изток

Прехвърча сняг. Ухае на кафе.

По стария „Отец Паисий” стигам

до дом, във който сядат вековете

около масата и разговарят тихо.

Стоя и слушам техния език.

Върти се времето назад

и оживяват

лицата на великите предци.

Талант и смелост. Гордост и раздяла.

Разделят се арменците с дома.

Така е колко хиляди години...

Историята пишат все по път.

Кой знае още през какво ще минат.

Далеч в сърцето им белее планина.

Земята чака ги осиротяла

и крият страшни тайни опустелите села.

Замлъкнал е гласът на езерата.

Сега се вглеждам в тези езерни очи,

поели тъмнина и слънце, гняв и жажда

и разговарям с тях на техния език.

Това са светлите очи на моите приятели.

Това са думи с корени на древна вяра

и с блясъка на Старата Армения в следите,

които водят към свещена писменост

и към хачкари

със обич,

свързала децата и дедите.

Така живеят – с вдигнати глави

и с рамене, понесли грижите високо.

Ако поискам да погледна някого от тях,

аз ще обърна поглед в източна посока.

_________________________________________

* Ex oriente lux (лат.)- Светлината идва от изток