Елена Диварова

Поезия

Рамка на картина

5.00(3 гласа)

Поезия

Диагноза

5.00(1 гласа)

Есе

Да мине царят

5.00(1 гласа)

Поезия

Болярската къща

4.88(197 гласа)

Поезия

Обратно на часовниковата стрелка

4.66(35 гласа)

Поезия

Японското стихотворение

4.55(11 гласа)

Виж още

Ex oriente lux *

4.87   (135 гласа)

На моите съграждани -  арменците,

които дойдоха от Изток

 

Прехвърча сняг. Ухае на кафе.

По стария „Отец Паисий” стигам

до дом, във който сядат вековете

около масата и разговарят тихо.

 

Стоя и слушам техния език.

Върти се времето назад

и оживяват

лицата на великите предци.

Талант и смелост. Гордост и раздяла.

 

Разделят се арменците с дома.

Така е колко хиляди години...

Историята пишат все по път.

Кой знае още през какво ще минат.

 

Далеч в сърцето им белее планина.

Земята чака ги осиротяла

и крият страшни тайни опустелите села.

Замлъкнал е гласът на езерата.

 

Сега се вглеждам в тези езерни очи,

поели тъмнина и слънце, гняв и жажда

и разговарям с тях на техния език.

Това са светлите очи на моите приятели.

 

Това са думи с корени на древна вяра

и с блясъка на Старата Армения в следите,

които водят към свещена писменост

и към хачкари

със обич,

свързала децата и дедите.

 

Така живеят – с вдигнати глави

и с рамене, понесли грижите високо.

Ако поискам да погледна някого от тях,

аз ще обърна поглед в източна посока.

 

 

_________________________________________

* Ex oriente lux (лат.)- Светлината идва от изток

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020