Изсъхнал храст, живота надживяващ.
В началото на лятото останал без листа.
Как никой на глава със теб не е излязъл,
не е достигнал птичето гнездо в сърцето ти,
преливащо от нежен писък,
цъфтящо от нелитнали крила.
Какъв си достолепен и огромен,
от живите по-жив,
от мъртвите по-скромен,
от сянката си малко по-висок
и толкова по-нисък от звездите.
Сега до тебе е приседнал Бог
и двамата за нещо се усмихвате.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.