Храстът

Изсъхнал храст, живота надживяващ.

В началото на лятото останал без листа.

Как никой на глава със теб не е излязъл,

не е достигнал птичето гнездо в сърцето ти,

преливащо от нежен писък,

цъфтящо от нелитнали крила.

Какъв си достолепен и огромен,

от живите по-жив,

от мъртвите по-скромен,

от сянката си малко по-висок

и толкова по-нисък от звездите.

Сега до тебе е приседнал Бог

и двамата за нещо се усмихвате.