Болярската къща

Между смокинови и лозови листа

завива слънчев лъч.

Чертае

неравния вървеж на калдъръма.

И води ме напред между дуварите -

изкачва се към къщата на хълма.

Къде е къщата?

Във вековете.

Назъбеният силует разказва

за други сгради и за друго време.

Долавям трудно бавния му говор.

Разбирам диалекта на спокойствието.

Пътеката завива между стаи,

прониква в изби тъмни и дълбоки,

изгубва се между разместените камъни,

но въпреки това отива по-високо

и влиза в бившите най-висши зали.

Върхът на къщата е и върхът на хълма.

Завръща се лъчът при светлината.

Блестят на слънцето отломки и треви-

потомци на разрухналия замък.

Докосвам се до каменния зид

и с поглед се навеждам към градеца,

обхванал хълма с тясна, суха длан,

която слънцето целува с нежност.