Евелина Кованджийска

Поезия

Протегнати ръце

4.92(506 гласа)

Поезия

Онези щурци

4.76(34 гласа)

Виж още

Живот

4.56   (32 гласа)

Животът няма думи за смърт, голяма колкото око на птица,

за бездна, спраща дъха на лятото, за зима без ръце и устни.

Отново идва сезонът на мъглите,

а тишината реже като с нож градините,

последното лале, загубило уханието

е символ и надежда, и разпятие.

Животът никога не казва: защо, обаче, имаше го, нямаше го,

разлиства бедното сърце на новата кибритопродавачка,

запалила света със кротките си думи.

Животът свети, но не пали, а белезите са дълбоки и желани,

Шехеризада чака на опашка да чуе новата ми приказка за лятото.

А падащата смърт от устните на този беден и окаян живот е само знак,

че след всяко раждане умират застарелите предания.

Намразвам този стих със всяка дума, макар приклекнал и снишен.

Боли от несподеленост, гали с дъх на вятър, а някак е банален.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022