Quo vadis

на Добри Жотев 

Къде се криеш, Господи,

от хищнически устремената към теб любов

на толкова новоповярвали?

Така са пълни със молитви и сълзи очите ни...

На глутници се втурваме след всяка твоя

истинска или измислена следа

и – неоткрили те –

един друг се закриваме.

Ще преобърнем всички Пирамиди,

Хималаите ще разорем,

ще влезем чак в отходните канали на мегаполисите,

ще вкараме в компютърния разум всички

старопечатни, старозаветни, староверски книги

и ще ги прочетем по новому.

И вярваме – ще те открием!

Не можеш да избягаш, Господи,

от стръвната ни жад да те постигнем, да те притежаваме.

Нали умеем да проникнем

до всичко съществуващо!

А ти оставаш все така далече

или пък тук – дълбоко във нещата,

дълбоко до необяснимост.

И ние продължаваме да търсим.

Изпълваме бита с едно измислено

от нас твое присъствие –

учения, медии, обреди,

култове, храмове – стари и нови...

Къде си?

Отново ли отиваш

в нови дълбини

на тази вечно съзидавана от теб Вселена?

Къде отиваш, Господи?

Ще продължаваме ли още да те търсим?

И още да не те достигаме?

И още да не достигаме...