на Добри Жотев
Къде се криеш, Господи,
от хищнически устремената към теб любов
на толкова новоповярвали?
Така са пълни със молитви и сълзи очите ни...
На глутници се втурваме след всяка твоя
истинска или измислена следа
и – неоткрили те –
един друг се закриваме.
Ще преобърнем всички Пирамиди,
Хималаите ще разорем,
ще влезем чак в отходните канали на мегаполисите,
ще вкараме в компютърния разум всички
старопечатни, старозаветни, староверски книги
и ще ги прочетем по новому.
И вярваме – ще те открием!
Не можеш да избягаш, Господи,
от стръвната ни жад да те постигнем, да те притежаваме.
Нали умеем да проникнем
до всичко съществуващо!
А ти оставаш все така далече
или пък тук – дълбоко във нещата,
дълбоко до необяснимост.
И ние продължаваме да търсим.
Изпълваме бита с едно измислено
от нас твое присъствие –
учения, медии, обреди,
култове, храмове – стари и нови...
Къде си?
Отново ли отиваш
в нови дълбини
на тази вечно съзидавана от теб Вселена?
Къде отиваш, Господи?
Ще продължаваме ли още да те търсим?
И още да не те достигаме?
И още да не достигаме...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.