Иван Вълев

Поезия

След лятото

4.98(6249 гласа)

Поезия

Черната жена

4.97(7425 гласа)

Поезия

Внезапно спиране на лифта

4.97(5068 гласа)

Поезия

Дъщеря ми гледа от терасата

4.95(3121 гласа)

Поезия

Невъзможни са тези зелени очи....

4.94(1167 гласа)

Поезия

Танцуваща с делфини

4.92(159 гласа)

Виж още

В лошо време на ужасно място

4.97   (1535 гласа)

Да не попаднеш в лошо време

на ужасно място:

над блатото валеше мръсен дъжд

за радост на колониите жаби;

затънали до коленете бежанци

от някъде към никъде пренасяха

децата си, вързопите със страхове,

случайните надежди, неизбежната тъга;

намерилите островче се блъскаха,

захващаха се за ръце, крака, коси,

притискаха телата си измършавели;

обичаха се и се мразеха, ругаеха,

отправяха молитви към Аллах и Богородица,

залъгваха децата си с красиви приказки;

понякога от хеликоптери им хвърляха пакети,

тогава по-високите мъже подскачаха,

разкъсваха във въздуха пакет,

от който се изсипваха сухари –

причина за братоубийствен ръкопашен бой,

за женски писъци, нецензурни псувни;

след дъждовете слънцето се разгневи,

небето притъмня, изви се тромба на торнадо,

засмука кал от блатото, засмука жаби,

издигна малките деца и ги захвърли

в прегръдките на чужди майки;

настана плач и скърцане със зъби;

езиците се смесиха, омразите се сляха,

по-младите завиждаха на старците,

защото си им беше време да умрат;

жените облажаваха мъжете,

понеже, като нямаха утроби,

не бяха раждали и кърмили деца.

Да не попаднеш в лошо време

на ужасно място:

снегът валеше втора седмица, затрупа

пътеки, пътища, летища, магистрали;

замръзнаха реките, язовирите, блатата;

затънаха в огромни бели преспи

колите на прокудените от войната;

настана тишина, каквато има в Космоса;

прегръщаха се не от обич, а за да се стоплят,

целуваха се не от страст – от лудост и от страх;

замръзваше пред устните дъхът им, сълзите

се ръсеха замръзнали – суграшица;

човешка топлина от устни, от подмишница

надмина стойността на нефта и на златото;

да не говорим за цената на усмивката,

на лекото потупване по рамото

и на прегръдката…

На мене също те са нужни

за по-оптимистичен край на разказа.

Заменям цяло кралство за една усмивка,

заменям нефтен кладенец за две прегръдки.

В укритията хъркат шумно олигарсите

след дългите наздравици със генералите.

Защо но се усмихвате? Не вярвате,

че давам цялото си звездно кралство

за усмивка в лошо време

на ужасно място?

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020