Пашкул

Разпадам се:

едната ми ръка – в морето,

на рамото на мой приятел,

отрекъл се завинаги от сушата;

а другата остана в пазвата

на моето обичано момиче,

венчало се за рака на гърдата;

ушите си отидоха с баща ми

да слушат неизпълнени съвети;

очите ми блуждаят в планината,

която ме роди и изостави…

Разпадам се:

езикът ми говори с остарели думи;

краката доизносват старите обувки;

закърпеното ми сърце ломоти

по стръмния баир на ново време;

дробовете ми скърцат сред обоза,

превозващ мъртви и ранени

в безсмислените минали войни…

Събирам се:

ръцете ми затварят кръг над океана;

ушите ми дочуват шепот от звездите;

очите ми са зорки микроскопи,

насочени към тайните на битието;

а от сърцето ми се точи нишка от коприна,

оплита ме в съдбовна тънка мрежа;

животът ми се свива до ядро на клетка,

която моя генетичен код ще помни;

събирам се, увивам се в пашкула,

сънувам полета на пеперуда.