Иван Вълев

Поезия

Черната жена

4.89(8073 гласа)

Поезия

След лятото

4.89(6774 гласа)

Поезия

Внезапно спиране на лифта

4.89(5539 гласа)

Поезия

Дъщеря ми гледа от терасата

4.89(4170 гласа)

Поезия

В лошо време на ужасно място

4.85(1589 гласа)

Поезия

Невъзможни са тези зелени очи....

4.84(1204 гласа)

Виж още

Пашкул

4.75   (749 гласа)

Разпадам се:

едната ми ръка – в морето,

на рамото на мой приятел,

отрекъл се завинаги от сушата;

а другата остана в пазвата

на моето обичано момиче,

венчало се за рака на гърдата;

ушите си отидоха с баща ми

да слушат неизпълнени съвети;

очите ми блуждаят в планината,

която ме роди и изостави…

Разпадам се:

езикът ми говори с остарели думи;

краката доизносват старите обувки;

закърпеното ми сърце ломоти

по стръмния баир на ново време;

дробовете ми скърцат сред обоза,

превозващ мъртви и ранени

в безсмислените минали войни…

Събирам се:

ръцете ми затварят кръг над океана;

ушите ми дочуват шепот от звездите;

очите ми са зорки микроскопи,

насочени към тайните на битието;

а от сърцето ми се точи нишка от коприна,

оплита ме в съдбовна тънка мрежа;

животът ми се свива до ядро на клетка,

която моя генетичен код ще помни;

събирам се, увивам се в пашкула,

сънувам полета на пеперуда.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025