Иван Вълев

Поезия

След лятото

4.98(6496 гласа)

Поезия

Черната жена

4.97(7781 гласа)

Поезия

Внезапно спиране на лифта

4.97(5408 гласа)

Поезия

В лошо време на ужасно място

4.97(1541 гласа)

Поезия

Дъщеря ми гледа от терасата

4.96(3796 гласа)

Поезия

Невъзможни са тези зелени очи....

4.93(1172 гласа)

Виж още

Пашкул

4.82   (728 гласа)

Разпадам се:

едната ми ръка – в морето,

на рамото на мой приятел,

отрекъл се завинаги от сушата;

а другата остана в пазвата

на моето обичано момиче,

венчало се за рака на гърдата;

ушите си отидоха с баща ми

да слушат неизпълнени съвети;

очите ми блуждаят в планината,

която ме роди и изостави…

Разпадам се:

езикът ми говори с остарели думи;

краката доизносват старите обувки;

закърпеното ми сърце ломоти

по стръмния баир на ново време;

дробовете ми скърцат сред обоза,

превозващ мъртви и ранени

в безсмислените минали войни…

Събирам се:

ръцете ми затварят кръг над океана;

ушите ми дочуват шепот от звездите;

очите ми са зорки микроскопи,

насочени към тайните на битието;

а от сърцето ми се точи нишка от коприна,

оплита ме в съдбовна тънка мрежа;

животът ми се свива до ядро на клетка,

която моя генетичен код ще помни;

събирам се, увивам се в пашкула,

сънувам полета на пеперуда.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020