* * *

4.98   (4465 гласа)

Отвъд сините планини няма никога да премина.

Няма никога моята приказка да започне.

Отвъд сините планини! Все отлагах за догодина.

И времето спря под върха. И не беше нарочно.

 

Няма никога извор със жива вода да намеря.

Нито златна ябълка ще откъсна.

И вместо да мисля, ще отида у дома, да вечерям.

Късно е.

 

И все пак може би догодина...

И все пак може би ще опитам.

А може би моят живот е преминал

отвъд сините планини.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020