Иван Вълев

Поезия

В лошо време на ужасно място

4.97(1535 гласа)

Поезия

Черната жена

4.97(7438 гласа)

Поезия

Внезапно спиране на лифта

4.97(5076 гласа)

Поезия

Дъщеря ми гледа от терасата

4.95(3127 гласа)

Поезия

Невъзможни са тези зелени очи....

4.94(1169 гласа)

Поезия

Танцуваща с делфини

4.92(159 гласа)

Виж още

След лятото

4.98   (6262 гласа)

Какво е всъщност лятото, какво е?

Сезон, през който мен ме няма.

И в стаята, която уж е моя,

понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,

праха по масата изтрива...

За малко сяда и се позамисля,

въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?

Очи на северно момиче

или жена, която уж е моя

и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с нежни длани

и с тъмни думи ме опива.

Но тя при мен не може да остане,

въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?

Септември към морето слиза.

И младостта, която уж е моя,

трепери в лятната ми риза.

Сама зад мъдрите и бели дюни

от вятъра студен се скрива.

Навярно тя си спомня своя юни,

въздъхва може би и си отива.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020