Иван Вълев

Поезия

Черната жена

4.97(7771 гласа)

Поезия

Внезапно спиране на лифта

4.97(5400 гласа)

Поезия

В лошо време на ужасно място

4.97(1540 гласа)

Поезия

Дъщеря ми гледа от терасата

4.96(3705 гласа)

Поезия

Невъзможни са тези зелени очи....

4.93(1172 гласа)

Поезия

Танцуваща с делфини

4.92(159 гласа)

Виж още

След лятото

4.98   (6486 гласа)

Какво е всъщност лятото, какво е?

Сезон, през който мен ме няма.

И в стаята, която уж е моя,

понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,

праха по масата изтрива...

За малко сяда и се позамисля,

въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?

Очи на северно момиче

или жена, която уж е моя

и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с нежни длани

и с тъмни думи ме опива.

Но тя при мен не може да остане,

въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?

Септември към морето слиза.

И младостта, която уж е моя,

трепери в лятната ми риза.

Сама зад мъдрите и бели дюни

от вятъра студен се скрива.

Навярно тя си спомня своя юни,

въздъхва може би и си отива.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020