След лятото

Какво е всъщност лятото, какво е?

Сезон, през който мен ме няма.

И в стаята, която уж е моя,

понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,

праха по масата изтрива...

За малко сяда и се позамисля,

въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?

Очи на северно момиче

или жена, която уж е моя

и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с нежни длани

и с тъмни думи ме опива.

Но тя при мен не може да остане,

въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?

Септември към морето слиза.

И младостта, която уж е моя,

трепери в лятната ми риза.

Сама зад мъдрите и бели дюни

от вятъра студен се скрива.

Навярно тя си спомня своя юни,

въздъхва може би и си отива.