Евелина Кованджийска

Поезия

Протегнати ръце

4.92(506 гласа)

Поезия

Живот

4.56(32 гласа)

Виж още

Онези щурци

4.76   (34 гласа)

От мен до слънцето - разхвърляни щурци,

проскърцват уморените цигулки,

в обувката на най-големия

издрънква като счупена монета

сърцето на мим,

играещ си на обич и звезди.

Прогарям с дъх

линията на облаците,

където вълците, размахали опашки,

сверяват залеза

със погледа на най-тъжните очи.

Прокапва тишина от стих,

прихлупил длани над лицето ти.

А вятърът говори

непознат за мен език,

във който мелодиите

заглушават думите.

Глухарчетата плачат необичани,

разлитат се, разпукват се, внушават ми,

че радостта и слънцето са ничии,

когато искаш да се потопиш в умората.

Тя отдавна крие падащия дъжд

от онзи разчупен на парцали облак,

където скрих последната си самота,

която не споделям с никого.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024