Евелина Кованджийска

Поезия

Онези щурци

4.76(34 гласа)

Поезия

Живот

4.56(32 гласа)

Виж още

Протегнати ръце

4.92   (506 гласа)

Ръцете ми са есен. Молят се протегнати,

сънуват птици или може би момчета,

нарамили тъгата ми на силните си рамене.

Не ги харесвам. Пада тъмнина от ирисите

и очертава последното докосване по кожата,

а пентаграма от любовни думи

се процежда във мъглата и мирише на любов.

Небесният пастир, който някои наричат Господ,

хвърли по мене своето проклятие:

да падам като сноп в ръцете на нощта

и да говря с еднорози.

От това не ставам по-добра. Напротив.

Като черна птица кръжа над обичта си.

Грача страшно. И стихът ми грачи.

Загубих тишината в постоянното преследване на призраци.

Стопи се залезът, потече като дъжд

и стана светло дори за крадците на любов.

Те са странни. Пречупват вярата и вдъхновението

и ме оставят празна.

Сега ще хвърля всички детелини и подкови

и ръцете ми ще бъдат вече пролет.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024