Мария Филипова - Хаджи

Поезия

Импресия

4.95(522 гласа)

Поезия

Прошка за България

4.91(1368 гласа)

Разказ

Опрощение

4.91(253 гласа)

Разказ

Споменът на мама

4.76(33 гласа)

Виж още

Срамниче

4.43   (23 гласа)

Била съм, може би десетина годишна. Отивахме с мама на лозето. По пътя тя току откъсне някоя билка и ми разказва за нея. Веднъж откъсна едно бяло цвете, с плосък цвят, образуван от много малки цветчета едно до друго, с дълга дръжка. В средата малките цветчета образуваха една черна точка, приличаща на петно, голямо колкото нокът на палец. Мама ми разказа:

- Това цвете се нарича Срамниче. Някога целият му цвят е бил черен, но с годините срамът на хората намалява и виж как е останало само едно малко петно. А си спомням като малка, че само по края имаше една бяла ивица и цялото беше черно. Тогава не вярвах на приказките на баба ти, че цветето се е променило заради срама на хората, но сега се уверих.

Да си призная, аз също не повярвах на мамините приказки и колкото пъти съм се сещала за това през годините, все си мислех, че е било нейният пореден урок за възпитание. Но запомних цветето.

Това лято в Средна гора видях край вилата си същото цвете. Едва го познах. Огледах го отвсякъде, да се уверя, че е то. Същото си беше. Само дето на някои цветове имаше една едва забележима черна точица, а на повечето - никаква. Беше си чисто бяло. Думите на мама излязоха верни - нямат срам вече хората. И природата "документира" това на свой език.

Само че аз си измислих друга приказка: още малко и чернилото от душите на хората ще изчезне съвсем и ще се пречисти светът - ще стане чист и бял.

На вас коя от двете приказки ви харесва?

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020