Мария Филипова - Хаджи

Поезия

Импресия

4.95(522 гласа)

Разказ

Опрощение

4.91(253 гласа)

Разказ

Споменът на мама

4.76(33 гласа)

Разказ

Срамниче

4.43(23 гласа)

Виж още

Прошка за България

4.91   (1368 гласа)

Не те упреквам, Майчице!

За нищичко не ти се сърдя!

И няма да ти се оплаквам…

Добре съм. Имам хляб сега

и плодове, които нямат твоя вкус.

Но всяка нощ заспивам с твойто име.

И все сънувам оня старец,

когото гледах от балкона –

присядаше край кофите с боклук

и чакаше да се напълнят,

за да открие своя залък…

 

Сънувам още: класната ми стая,

а чиновете – празни.

И по средата на часа

на вратата някой чука:

„Госпожо, извинете, днес

моят син отсъства, защото

нямаше обувки. Но тези дни,

ако ни дадат заплатите,

ще му купя…И ще дойде!”

 

Не те упреквам, Майчице!

За нищичко не ти се сърдя!

 

А вечерите в „Ламартин” –

единствените празници с приятели.

Отсядахме в Нашето кафе

и пиехме газирана вода.

А някой шепнешком си тръгваше:

„Дай една цигара, че имам

само пет стотинки…”

Не те упреквам, Майчице!

За нищичко не ти се сърдя!

 

…Редуват се кошмарно спомените,

дълбаят все навътре в мен

и лицемерно покрай тях се крие

една изстрадана вина,

че те напуснах безпощадно.

Загърбих твоя хляб и твойта мъка,

с един товар от грижи пътя хванах,

а за къде – съвсем, съвсем не знаех.

 

И ти не ме възпря.

За мене не заплака.

Нали и аз съм твое чедо?

Но знам, че със любов ме чакаш,

то иначе…не може и да бъде!

 

…И как ли да довърша тази песен?

Краят й не мога да открия…

Какво говоря, Майчице?

Каква ти песен?

С девет гласа

иде ми да вия…

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020